Аз моята душа,..май си я забравих в хладилника

за всички онези,които не вярват в себе си

Един ден се мотаех в залата дълго след края на урока.Омърлушено свалях палците от краката си и развивах памука около пръстите си,мислейки си как никога няма да мога да танцувам така,както ми се иска.
Крис вече беше събрал нещата си в раницата и се канеше да тръгва,но неочаквано отново си обу туфлите.Простичко застана в центъра на залата и направи движението,което в балета се нарича подготовка.Издигна се леко право нагоре,сякаш някой го закачи за тавана и започна да се върти..Един,два,три,четири,пет,шест...девет,десет пируета.Аз го гледах изумена-досега никога не беше показвал колко много всъщност може.
Тогава,точно в този единствен момент, той ме погледна право в очите и каза:
-Недей да си мислиш, че някога можеш да станеш толкова добър танцьор,колкото съм аз.По-скоро ще станеш толкова добър танцьор, колкото си ти.
Ти и никой друг.

cause the way that we love

Чете се на един дъх.Не знам дали защото е кратка,или заради стила..Преливащ,спокоен,въпреки че раздялата с половинката уж е в центъра на събитията.Клюкарското в мен може и да ме е накарало да я прочета само за да разбера какво става с бившата жена и бебето и котките,но май не беше такаМай успях да се поотуча от този вреден навик.Това си бяха просто обичайните елементи-обичах те,обичах те толкова много с и заради всичките ти малки странности и уникалности,никога не исках да си тръгвам.И сега просто не спирам да те сънувам.
Не.В книгата има интересни и свежи идеи.Нежни и природни.Всекидневни и банални.Както и доста неща,които може би нямат нужда от казване.Но книгата ми хареса.И се казва Естествен роман.



Божке,ето.Просто не мога да се насиля да пиша в блога като знам,че някой го чете.Махам го безвъзвратно от профила в скайп,също както махнах и дев-арта.Малко ме е срам и от двете.Чудя се да не мина ли просто на дневници.Обещавам,като умра,ще ги подаря на музея.И всички ще сте вътре,по такъв начин,че за главата ще се хванете.
Хахахахахахаха....
(половин час смях преди вечеря)

тъмно син

Не обичам да говоря за нещата,които искрено ме радват.Не обичам да говоря и за нещата, които дълбоко ме нараняват.Ако има някого, който успява да направи деня ми с усмивката си, по-скоро бих си отхапала езика,отколкото да го говоря за него или нея.
Не знам какво е това очарование, което се крие в..тайните.
А толкова е приятно да останеш сам,че чак ти се иска да го споделиш с останалите...
Музика за хората, които успяват да са тук, без да ме карат да искам да ги няма.Малко сте.
Невероятни сте.
Във вас има някаква толкова силна магия, която не можете да контролирате..Често не осъзнавате какво правите с мен,с деня ми,с нагласата ми към света.Само с един поглед палите кибритените клечки вътре в мен.
Дано никога няма да ви кажа какви вълшебници сте,за да не се стреснете и да не развалите магията.
Пък и ..тези неща не се казват току-така.
Продължавайте напред-с крака,здраво стъпили на земята и поглед,отправен далече нагоре.

Todes

Очаквах повече от танциори руснаци.
Цял ден вчера аз издържах училище с една-единствена мисъл- довечера съм на балет, ще гледам нещо уникално красиво...Вдъхновена,отивам до НДК,сядам най-отпред на стълбите в моя блок..И още като започна музиката, в момента в който направиха две движения и разбрах,че това не е моят концерт..Час и половина скука.Ама пълна.Хореографията-редуваха се дуетни,солови и ансамблови неща,все в един и същи ограничен стил.За хип-хопа,който играха няма да говорим,то е ясно,че не стига само да си балетист,за да играеш хип хоп от сърце и от душа.Нали знаете-получава се,ама само до някъде.А аз дето нищо не отбирам все си мисля,че този стил трябва да извади най-точното и конкретно движение от танциорите (не знам къде ми е ер-малъкът)..
Това е обяснимо.Хората са си 'модернисти'.Модернисти,модернисти,колко да са модернисти.Не знам,не се впечатлих нито от техническите им способности, а от самата хореография-изобщо.През целия спектакъл имаше един и същ набор от движения,всичките по-скоро 'впечатляващи',от колкото интересни,нови или казващи нещо..Музиката беше скучна,по руски подбрана.Имах чувството,че гледам нещо, което по време на соц-а е било връх на 'модерното'.Но не и сега.И това, което най-много ме разочарова, беше, че целият спектакъл не ми каза нищо.Знам,че не беше концептуална творба,не съм и очаквала.Но все пак щеше да е по-хубаво да има някаква обща идея в подредбата и подбора на танците,а не просто ротация на танциорите на сцената.За мен това си беше един направо безинтересен спектакъл.Жегата не се вдигна дори, когато излязоха на масата дамите с червените жартиери,напротив.Беше си толкова пошло,че ми се искаше въобще да не гледам..
Язък, че при влизането едно мъничко момиченце попита баба си:'Бабо,те наистина ли могат да летят?''-Да,бабе, летят и още много други неща..'.
Дано поне на другите, които не са толкова критични, да им е харесало.
Усмивка.

прах по страниците II

Не всеки ден намираш книга, която да се разтвори като цвете пред теб.Която бавно да сменя цветовете си-нежно зелено,бледо розово,което се налива със сок, с цвят,само за да увехне накрая в ръцете ти..Книга,в която някой се е вдал целият.
Не всеки ден ми се случва да слушам музика, която да е като вода-нежна и естествена.
Не всеки ден се среща някой, който да те разбира без думи, някой, с когото не трябва затваряш големи части от себе си..

тичай..

Choose Life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television, choose washing machines, cars, compact disc players and electrical tin openers. Choose good health, low cholesterol, and dental insurance. Choose fixed interest mortgage repayments. Choose a starter home. Choose your friends. Choose leisurewear and matching luggage. Choose a three-piece suite on hire purchase in a range of fucking fabrics. Choose DIY and wondering who the fuck you are on Sunday morning. Choose sitting on that couch watching mind-numbing, spirit-crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth. Choose rotting away at the end of it all, pissing your last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked up brats you spawned to replace yourselves. Choose your future.
Choose life...


But why would I want to do a thing like that?