Finale

Дойде му краят на блога..И без това не можах да го разгърна така, както на мен ми се искаше.
Винаги се притеснявах от това, че познати хора ще ме четат..
Искам нов блог нов девиантарт..дали свободата никой да не знае, че съм аз, ще ме направи по-добра в писането и снимането?

искаш от мен да те успокоя

Припомняне на себе си.
(за моментите, когато си се изгубил)

Затвори очи.
Сложи ръце някъде върху кожата си.
Вслушай се в собственото си дишане.
Усети собствената си топлина.
Припомни си какъв си бил като мъничък.Какво си мечтаел да станеш,когато порастнеш, на кого си се възхищавал.
Заслушай се в нищото..
..и няма как да не чуеш водопада вътре в теб.








Недей да позволяваш на другите да ти казват за какво ставаш и за какво-не.Ти сам знаеш добрите и лошите си страни.Ти си истинско слънце.Ти си цяло ято с птици..
ти най-добре познаваш себе си.

Аз моята душа,..май си я забравих в хладилника

за всички онези,които не вярват в себе си

Един ден се мотаех в залата дълго след края на урока.Омърлушено свалях палците от краката си и развивах памука около пръстите си,мислейки си как никога няма да мога да танцувам така,както ми се иска.
Крис вече беше събрал нещата си в раницата и се канеше да тръгва,но неочаквано отново си обу туфлите.Простичко застана в центъра на залата и направи движението,което в балета се нарича подготовка.Издигна се леко право нагоре,сякаш някой го закачи за тавана и започна да се върти..Един,два,три,четири,пет,шест...девет,десет пируета.Аз го гледах изумена-досега никога не беше показвал колко много всъщност може.
Тогава,точно в този единствен момент, той ме погледна право в очите и каза:
-Недей да си мислиш, че някога можеш да станеш толкова добър танцьор,колкото съм аз.По-скоро ще станеш толкова добър танцьор, колкото си ти.
Ти и никой друг.

cause the way that we love

Чете се на един дъх.Не знам дали защото е кратка,или заради стила..Преливащ,спокоен,въпреки че раздялата с половинката уж е в центъра на събитията.Клюкарското в мен може и да ме е накарало да я прочета само за да разбера какво става с бившата жена и бебето и котките,но май не беше такаМай успях да се поотуча от този вреден навик.Това си бяха просто обичайните елементи-обичах те,обичах те толкова много с и заради всичките ти малки странности и уникалности,никога не исках да си тръгвам.И сега просто не спирам да те сънувам.
Не.В книгата има интересни и свежи идеи.Нежни и природни.Всекидневни и банални.Както и доста неща,които може би нямат нужда от казване.Но книгата ми хареса.И се казва Естествен роман.



Божке,ето.Просто не мога да се насиля да пиша в блога като знам,че някой го чете.Махам го безвъзвратно от профила в скайп,също както махнах и дев-арта.Малко ме е срам и от двете.Чудя се да не мина ли просто на дневници.Обещавам,като умра,ще ги подаря на музея.И всички ще сте вътре,по такъв начин,че за главата ще се хванете.
Хахахахахахаха....
(половин час смях преди вечеря)

тъмно син

Не обичам да говоря за нещата,които искрено ме радват.Не обичам да говоря и за нещата, които дълбоко ме нараняват.Ако има някого, който успява да направи деня ми с усмивката си, по-скоро бих си отхапала езика,отколкото да го говоря за него или нея.
Не знам какво е това очарование, което се крие в..тайните.
А толкова е приятно да останеш сам,че чак ти се иска да го споделиш с останалите...
Музика за хората, които успяват да са тук, без да ме карат да искам да ги няма.Малко сте.
Невероятни сте.
Във вас има някаква толкова силна магия, която не можете да контролирате..Често не осъзнавате какво правите с мен,с деня ми,с нагласата ми към света.Само с един поглед палите кибритените клечки вътре в мен.
Дано никога няма да ви кажа какви вълшебници сте,за да не се стреснете и да не развалите магията.
Пък и ..тези неща не се казват току-така.
Продължавайте напред-с крака,здраво стъпили на земята и поглед,отправен далече нагоре.

Todes

Язък, че при влизането едно мъничко момиченце попита баба си:'Бабо,те наистина ли могат да летят?''-Да,бабе, летят и още много други неща..'.
Дано поне на другите, които не са толкова критични, да им е харесало.
Усмивка.