Наричаха я кадифе..

Finale

2010-04-09T11:30:00.000-07:00

Дойде му краят на блога..И без това не можах да го разгърна така, както на мен ми се искаше.
Винаги се притеснявах от това, че познати хора ще ме четат..
Искам нов блог нов девиантарт..дали свободата никой да не знае, че съм аз, ще ме направи по-добра в писането и снимането?

искаш от мен да те успокоя

2010-01-03T07:12:00.000-08:00

Припомняне на себе си.
(за моментите, когато си се изгубил)

Затвори очи.
Сложи ръце някъде върху кожата си.
Вслушай се в собственото си дишане.
Усети собствената си топлина.
Припомни си какъв си бил като мъничък.Какво си мечтаел да станеш,когато порастнеш, на кого си се възхищавал.
Заслушай се в нищото..
..и няма как да не чуеш водопада вътре в теб.

Недей да позволяваш на другите да ти казват за какво ставаш и за какво-не.Ти сам знаеш добрите и лошите си страни.Ти си истинско слънце.Ти си цяло ято с птици..
ти най-добре познаваш себе си.

Аз моята душа,..май си я забравих в хладилника

2009-10-18T21:41:00.000-07:00

за всички онези,които не вярват в себе си

2009-10-14T14:26:00.000-07:00

Един ден се мотаех в залата дълго след края на урока.Омърлушено свалях палците от краката си и развивах памука около пръстите си,мислейки си как никога няма да мога да танцувам така,както ми се иска.
Крис вече беше събрал нещата си в раницата и се канеше да тръгва,но неочаквано отново си обу туфлите.Простичко застана в центъра на залата и направи движението,което в балета се нарича подготовка.Издигна се леко право нагоре,сякаш някой го закачи за тавана и започна да се върти..Един,два,три,четири,пет,шест...девет,десет пируета.Аз го гледах изумена-досега никога не беше показвал колко много всъщност може.
Тогава,точно в този единствен момент, той ме погледна право в очите и каза:
-Недей да си мислиш, че някога можеш да станеш толкова добър танцьор,колкото съм аз.По-скоро ще станеш толкова добър танцьор, колкото си ти.
Ти и никой друг.

cause the way that we love

2009-10-10T12:26:00.000-07:00

Чете се на един дъх.Не знам дали защото е кратка,или заради стила..Преливащ,спокоен,въпреки че раздялата с половинката уж е в центъра на събитията.Клюкарското в мен може и да ме е накарало да я прочета само за да разбера какво става с бившата жена и бебето и котките,но май не беше такаМай успях да се поотуча от този вреден навик.Това си бяха просто обичайните елементи-обичах те,обичах те толкова много с и заради всичките ти малки странности и уникалности,никога не исках да си тръгвам.И сега просто не спирам да те сънувам.
Не.В книгата има интересни и свежи идеи.Нежни и природни.Всекидневни и банални.Както и доста неща,които може би нямат нужда от казване.Но книгата ми хареса.И се казва Естествен роман.

Божке,ето.Просто не мога да се насиля да пиша в блога като знам,че някой го чете.Махам го безвъзвратно от профила в скайп,също както махнах и дев-арта.Малко ме е срам и от двете.Чудя се да не мина ли просто на дневници.Обещавам,като умра,ще ги подаря на музея.И всички ще сте вътре,по такъв начин,че за главата ще се хванете.
Хахахахахахаха....
(половин час смях преди вечеря)

тъмно син

2009-10-05T13:03:00.000-07:00

Не обичам да говоря за нещата,които искрено ме радват.Не обичам да говоря и за нещата, които дълбоко ме нараняват.Ако има някого, който успява да направи деня ми с усмивката си, по-скоро бих си отхапала езика,отколкото да го говоря за него или нея.
Не знам какво е това очарование, което се крие в..тайните.
А толкова е приятно да останеш сам,че чак ти се иска да го споделиш с останалите...
Музика за хората, които успяват да са тук, без да ме карат да искам да ги няма.Малко сте.
Невероятни сте.
Във вас има някаква толкова силна магия, която не можете да контролирате..Често не осъзнавате какво правите с мен,с деня ми,с нагласата ми към света.Само с един поглед палите кибритените клечки вътре в мен.
Дано никога няма да ви кажа какви вълшебници сте,за да не се стреснете и да не развалите магията.
Пък и ..тези неща не се казват току-така.
Продължавайте напред-с крака,здраво стъпили на земята и поглед,отправен далече нагоре.

Todes

2009-09-28T21:39:00.000-07:00

Язък, че при влизането едно мъничко момиченце попита баба си:'Бабо,те наистина ли могат да летят?''-Да,бабе, летят и още много други неща..'.
Дано поне на другите, които не са толкова критични, да им е харесало.
Усмивка.

прах по страниците II

2009-07-08T23:41:00.000-07:00

Не всеки ден намираш книга, която да се разтвори като цвете пред теб.Която бавно да сменя цветовете си-нежно зелено,бледо розово,което се налива със сок, с цвят,само за да увехне накрая в ръцете ти..Книга,в която някой се е вдал целият.
Не всеки ден ми се случва да слушам музика, която да е като вода-нежна и естествена.
Не всеки ден се среща някой, който да те разбира без думи, някой, с когото не трябва затваряш големи части от себе си..

тичай..

2009-07-06T04:57:00.000-07:00

Choose Life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television, choose washing machines, cars, compact disc players and electrical tin openers. Choose good health, low cholesterol, and dental insurance. Choose fixed interest mortgage repayments. Choose a starter home. Choose your friends. Choose leisurewear and matching luggage. Choose a three-piece suite on hire purchase in a range of fucking fabrics. Choose DIY and wondering who the fuck you are on Sunday morning. Choose sitting on that couch watching mind-numbing, spirit-crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth. Choose rotting away at the end of it all, pissing your last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked up brats you spawned to replace yourselves. Choose your future.
Choose life...

But why would I want to do a thing like that?

Вдишване

2009-06-15T13:17:00.000-07:00

-Господине, ще желаете ли нещо?
Да.С цялото си същество.
Летя над безбрежния Индийски океан и самолета се плъзга грациозно с тихичко ръмжене в тъмносиния въздух.Всяка стъпка, която ни отделя от водата долу ни кара да се чувстваме достигнали хоризонта.
За първи път обаче чувството да съм тук горе ме оставя безразличен.
Пъзел от усещания.Чуплива ароматна коса, леко твърда, като четка за рисуване, много пъти използвана.Издава тих съсък, когато се допира до голия ми гръб.Къдрави устни, които не познават червило,естествено розови от слънцето и също така леко драскащи.Моето горско момиче.
Нещо като теб не се предлага в самолета, в супермаркета или в офиса..
Никога не съм виждал очи като твоите,които ме пробождат с хиляди иглички.
Мога да усетя красивото у всеки един човек, но усещането за теб по небцето ми просто ме помита.Искам те.
-Господине, не Ви разбрах, ще желаете ли нещо?
Донесете ми най-ароматното нещо, което имате на борда.Или нека заспя в плитчините на топлия тъмен океан.
Искам те.

глас

2009-05-11T09:01:00.000-07:00

Did you know freedom exists
In a school book?
Did you know madmen are running our prison
Within a jail.within a gaol
Within a white free protestant
Maelstrom

We've perched headlong
On the edge of boredom
We're reaching for death
On the end of a candle
We're trying for something
That's already found us..

Jim Morrison

Това се казва усмивка

2009-04-26T13:33:00.001-07:00

clames

2009-03-03T13:24:00.000-08:00

Действителността не е такава, каквато на мен би ми било удобно да бъде.
Не е такава, каквато би трябвало да е.
Не е такава, каквато ми казаха, че ще бъде.
Не е такава, каквато беше.
Не е такава, каквато ще бъде утре.
Действителността около мен е такава, каквато е.

Мога да започна пътя си само от отправната си точка, а тя е да приема, че нещата са такива, каквито са.И аз съм този, който съм.

Аз не съм този, който бих искал да съм.
Не съм този, който би трябвало да бъда.
Не съм този, който майка ми искаше да стана.
Дори не съм този, който бях.
Аз съм този, който съм.

Всичко започна в онзи сив ден,
когато ти престана да казваш гордо:

АЗ СЪМ!...

Когато, засрамен и уплашен,
сведе глава
и замени думите и делата си
с една мисъл:

ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА..

Ти..си този, който си.

Ти не си този,който имам нужда да си.
Ти не си този, който беше.
Ти не си такъв, какъвто на мен ми е удобно..
Ти не си такъв, какъвто искам аз.
Ти си такъв, какъвто си.

Да приема това означава да те уважавам и да не искам от теб да се променяш.
Неотдавна започнах да дефинирам истинската любов като безкористната задача да създаваме пространство, за да може другият да бъде този, който е.

Jorge Bucay..

в дъжда

2009-03-02T09:35:00.000-08:00

Няма смисъл да се лъжем повече.
Всичко струва милиарди пъти повече, когато е споделено.
Всяко пътуване, всяка песен, всеки филм, всеки шоколад, всяка мечта.
Всяко заспиване и всяко събуждане.

..

2009-02-26T10:45:00.000-08:00

Заспиваш ли вече..
Не,още си буден.
В мрака аз виждам да свети
духа ти разбунен.

брей

2009-01-09T11:58:00.000-08:00

Всяка сутрин ставам,поглеждам се в огледалото и оттам ме гледа едно красиво същество.Въобще не искам никакви шаблонни коментари за глупавата скромност-само аз си знам какво невероятно чудо съм.Едно същество,което постоянно мечтае и сънува,дори с отворени очи.
И ми иде да го прегърна това дете,което може да не ми се е случвало да видя от миналата сутрин в огледалото например.Защото през деня,когато се намесят малко или много хората,то се променя.Слага маски,смекчава се,за да се вмести поне в някакви нормални измерения.Кротува.

А третия поглед в огледалото казва:
Не се харесвам без грим.Приличам на пълен идиот,на нещо неопределено.

И се започва доказването на другите.
Гледам стари снимки и виждам същото красиво същество,как иска топлината и вниманието на другите.На които и да са те.

Напоследък не е чак така.

Смътно усещам,че като всяка река имам своя път.Моя си път.Нека тези,с които ме срещне водата бъдат мои приятели.Нека течем заедно.А те ще ме обичат и харесват каквато и да съм.

Толкова много момчета се изредиха около мен.Вече връзките ми надхвърлят пръстите на ръцете ми.А това аз считам за много,защото във всеки човек си вложил нещо.Много хора ги заболя,когато си отидох.И никой не остана след края,никой не стана голямото ми братче,за което толкова много си мечтая тайно.

Да бе,знам,че така става в живота.

Само че след всеки край се поглеждам в огледалото и се чудя имам ли онова нещо вътре в гърдите и всъщност работи ли.

Dices que tienes corazon, y solo lo dices porque sientes sus latidos.
Еso no es corazon...es una maquina
que al compaz que se mueve hace ruido.

Казваш,че имаш сърце.
Но само го казваш,защото чувстваш ударите му.
Това не е сърце,а машина..
Която просто създава шум,докато се движи.

.Gustavo Adolfo Bécquer.
Когато романтизмът вече е мъртъв,в царството на рационализма, зазвънтява най-чистия глас на отминалата епоха.

Не съм тъжна,усмихвам се докато пиша.Животът е невероятен.Дишайте и го живейте.
Гледайте прозорците ви да гледат към звездите.

прах по страниците

2009-01-04T01:14:00.000-08:00

Реших вече,че ще си записвам какво съм чела и какво съм си мислела,като съм го чела, защото после ще е забавно.

Та,напоследък..

''Замъкът Бландингс'' Ммм..Това бе Уудхаус, предполагам.Ами да де, ама английският хумор наистина вече ми е скучен,особено след онзи дъждовен поход, през който се наложи да прочета три подобни книги наведнъж.(Явно всички бяхме решили, че Джеръм Джеръм и Уудхаус са най-невероятните автори, които човек може да си тури в самара).

'Яж, моли се и обичай'
Или както казва Стефан:'Яж молив и кво?'.Веднъж и аз да съм в час с нещо ново появило се.Книгата наистина е много успешна в нашенско, вече втори път я преиздават и въпреки това все е изчерпана по книжарниците..Много успокояваща, много интересна и което е по-хубаво - припомни ми, че не бива да потискаш това, което ти идва от вътре по никакъв начин.

'Хляб по водите'-Ървин Шоу
Голям, голям автор е това..
'Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш..'

После беше 'Името на розата'.Наистина много интересна, особено работите с лабиринта, но мааалко разтегната.Трябва и филма да се види.

'Форест Гъмп'.Изобщо не знаех, че има и книга..Най-вероятно първо е била тя, но аз откъде да знам тия неща.Общо взето след като бях гледала филма не беше нищо ново,книжката е около стотина страници, а българският превод е доста грубоват..Може би в оригинал. (:

'Нощем с белите коне'- Павел Вежинов
Е тази книга от къде се взе,не знам, бога ми.На места е много мрачна,веднъж така ме потресе, че заради нея паднах от автобуса и си възпалих лакътя хахах.

'Мъртвата зона'-Стивън Кинг
Нямам нищо лошо за казване, приятна, но не нещо впечатляващо.Може би просто жанра не ми понася.

'Портретът на Дориан Грей'- Оскар Уайлд
..

'Никой не си тръгва от Индия завинаги'
Нещо като пътеводител за Индия и живота на едно българско семейство в необятната й шир..Много ме докоснаха някои разкази, но самата книга е много като информация и е трудна за преглъщане..Индия..Препоръчвам за пътешествениците.

'Диви разкази' на Хайтов
Ето това е моята книга.Достави ми невероятно удоволствие и я чувствам много близо..

'Любов по френски',пак Уудхаус..

'Долината на мълчаливите'.
Благодаря ти, че ми я даде..полет.

Уилям Сароян-разкази..Харесвам го този арменец,бе,невероятно много го харесвам.

Ерих Мария Ремарк
'Триумфалната арка'- цялата история хем ме погълна, хем малко ме отблъсна..Харесвам много името Равик.

'На западния фронт нищо ново'
Не мога да опиша с думи.

следва..

..

2009-01-01T11:50:00.001-08:00

нищо не е ново
нищо не може да е ново
след като моето семейство дори не си направи труда да се излъже,че през новата година всичко ще е наред
от първия ден имаше сълзи

The world is going round

2008-12-30T10:16:00.000-08:00

Беля си портокал аз и изведнъж едно прозрение ме тресва по главата толкова силно, че изяждам целия портокал без да го дъвча.
Абе, наистина ли утре свършва годината?

.. И как ще свършва като нищо всъщност не свършва?
И как ще започва нова, като нищо не е завършено?
И как така утре е нова година, като ние и идея си нямаме какво ще правим..

Беля си втори портокал и една щастлива мисличка ми връща усмивката на лицето.

Майната му.Беше страхотна година.

никаква пък да ме няма

2008-12-07T00:05:00.000-08:00

Пишеш ли в блога?
-Ами не,писма пиша..
Почти съм се изолирала от хората тези дни.Доколкото изобщо е възможно с моята график.

Има някои хора,които постоянно са в мислите ми.
Ники.Не знам защо не се виждаме.Не знам защо не отидох снощи на именния му ден,всъщност знам де,има наистина някои причини със средна значимост,но когато човек наистина иска нещо да направи,го прави без за нищо да му пука.
Обичам Ники и хората около него,атмосферата,която създава около себе си.
Живее в къща с високи тавани и бели стени,изцапани от палачинки.
И не знам как го прави тяхното поколение,но знаят как да се държат заедно.Иска ми се да съм част от тях понякога..

Има музика,която постоянно е в главата ми.
Има сънища,има спомени и все неща,които не биха сменили дори цифричката,която показва стрелката на кантара,ако ги поставиш отгоре му.
А ти гледаш ли небето?
А гледаш ли звездите..

Много съм виновна пред един човек,че не отидох на рождения му ден.Картичката е снимката по-горе..

между неясното и очевидното един човек те хваща за ръка и заедно нанякъде отивате..

великият

2008-11-25T10:49:00.001-08:00

by orientalm0nk.deviantart
Моята светлина угасна.Няма нищо по-черно от угаснал фитил.
В себе си казвах,че искам да си отида в къщи..не,не в къщи,а отвъд -там,където раздават светлините.
Когато светлината загасне, е много по-тъмно, отколкото би било, ако не е била запалвана изобщо.Светът е пълен с тъмни отломки от крушения.
Вълната на усилващия се прилив нахлу в Мястото,повдигна краката ми, отмести ги и отнесе сгънатия мокър шлифер.
Обърнах се на хълбок,посегнах към джоба за ножчетата и напипах някаква бучка.С изненада си спомних милващите,галещи ръце на носителя на светлина.Бучката се заплете за миг в джоба ми и отказа да излезе.После събра в ръката ми цялата светлина и стана червена-тъмночервена.
Нова вълна ме притисна в скалата.Морето ускори своя ритъм.Трябваше да се боря с водата,за да изляза,а си бях мислил,че никога повече няма да изляза оттам.Трябваше да изляза.Въртях се,опъвах се и газех до гърди във вода, а налитащите вълни ме притискаха до скалата.
Трябваше да се върна -трябваше да върна талисмана на новия му притежател.
За да не угасне още една светлина.

тъмно грозде

2008-11-11T11:45:00.000-08:00

Какво по-хубаво от това нещата да следват естествения си развой.
Понякога спирам,и като бездомно кученце оглеждам всичко с очи и се питам:
И защо всичко това?
Защо трябва да сме перфектните половинки,ученици,хора,с перфектно тяло,душа и разум..
let it be.

twenty one

2008-11-04T23:50:00.000-08:00

Един пропуснат френски,един изгледан филм.
усмихвам се

до ъгъла на тротоара

2008-10-29T18:28:00.000-07:00

Вечери,изпълнени с тих шум.
Филмите на Чаплин,музиката на Pearl Jam и ФСБ.Много балет..
Някакси успявам да ходя на училище всеки ден. (:

струва ми се,че пътят между думите и истинския свят е дълги,дълги километри..

twenty i dont know what

2008-10-19T10:03:00.000-07:00

разстоянията ли?
между приятелите?между родителите и децата.
между влюбените?или между,как се казва когато вече не сте толкова влюбени,но пак сте заедно.
и километрите.
най-лесно се обичат непознатите

толкова много да боли и всички да го правим.

Черните татари

2008-10-09T09:10:00.000-07:00

...или двадесет и две.

Коми рече на брат ми Маго, на младия черен татарин, че няма да го обикне.
Брат ми Маго открадна кон и го отведе при нея, но тя повтори думите си.
Конят беше хубав и всяко друго момиче щеше да обикне брат ми задето е откраднал такъв хубав кон, но не и Коми.
Бедният ми брат открадна рокля за нея, но тя пак каза, че няма да го обикне.Той открадна крава за нея и Мойскан я закла и изяде; открадна маса за нея, но тя все отказваше да го обикне и той каза, че за нея би откраднал американски автомобил, само че не знае как се управлява автомобил.
Аз съм с една година по-млад от брат ми Маго.По-големият брат поучава по-младия.По-младият не казва на батко си какво да прави и какво да не прави.
Брат ми искаше да открадне американски автомобил за нея, защото много я обичаше.И аз обичах Коми, но когато едно море е черно и бурно, само велик човек може да го преплува, или луд човек, или човек, който се бои от смъртта, или човек, който иска да умре и не му се иска да е така.Брат ми не спеше ден и нощ и виждах в очите му, че е способен да разруши света, но да бъде с Коми, способен я да я убие, за да не бъде с никой друг, способен е на всичко.Това е безрасъдство, но и величие.Единсвено брат ми Маго е черен татарин.Единствено той е безрасъден и не се срамува да бъде такъв.Единствено той би откраднал за Коми американски автомобил.Офицерите от армията не биха го направили, войниците- също.Те се страхуваха.За да откраднеш американски правителствен автомобил, трябва да си готов да умреш.
Маго открадна кадилак и го блъсна в хотел.
Във вратата на хотел 'Нова Европа' на улица 'Малигин' в Баку и я потроши.Счупи на хиляди парчета стъкления прозорец.Изплаши всички в хотела.Влезе в американския автомобил във фоайето на хотела , с глава,окървавена от парчетата счупено стъкло.Брат ми Маго стоеше в автомобила и пушеше цигара,а наоколо търчаха стотина души,викаха и пищяха, после станаха двеста, дойде Мойскан,дойде и Коми.
Коми рече на брат ми Маго, черният татарин, който открадна американски автомобил за нея, че няма да го обикне.

(топла есен е)

2008-10-05T12:54:00.000-07:00

Ей ти,там вътре..Да не си посмял да осъждаш и да лепваш етикети..

twenty three

2008-10-05T01:55:00.001-07:00

мечтая за големи музикални фестивали,цветове и танци..

какво да ти кажа..

2008-10-02T00:40:00.001-07:00

Ами,например..
Винаги съм била влюбена в трамваите 22..Това са онези стари,хубави,тумбести трамваи,които просто осмислят ходенето на училище..В никой друг трамвай не съм се запознавала с по-хубави хора,не съм чела или слушала музика така..
if love is red,that's blood

За това намразих двете съученички,с които се прибирахме заедно с трамвая,мигновено.
пречеха ми да се наслаждавам на трамвая..

Докато не си намерих Мири в единия от двата навлека.
Мири с приказките.
Мири с разказите.
Мири с дългата черна коса.
Гъсти мигли,леко зачервени клепачи,когато е уморена..
Снимки и Чарли от Пловдив.

Около нея винаги е светло.

морето,тъмното гъсто зимно море,което всеки усеща понякога..

Не знам има ли по-банален начин от това да кажеш честит рожден ден.
Но ако можех,бих ти го изписала в небето с ято птици.

а guide to recognising saints

2008-09-29T12:31:00.000-07:00

..'твърде много' и 'не достатъчно' ..

с небето ръце да стигнеш

2008-09-21T00:57:00.000-07:00

а нима мечтата на един човек не е най-важното,което да знаеш за него?

twenty five

2008-09-15T02:52:00.000-07:00

Какво да кажа за пещерите на душата ми?Тези пещери, които така те плашат..
Намирам убежище там,когато се уморя от хората, от техните буйни цъфнали ниви и гъсти гори..
Оттеглям се в пещерите на душата си,когато не мога да намеря друго място, където да положа глава; и ако някое същество има куража да влезе в тези пещери,ще намери коленичил за молитва човек..

няма да вали

2008-09-13T10:54:00.000-07:00

Септември дойде и единствената добра новина е,че започнах пак да танцувам..
онова магическо нещо,което изтрива всичко от листа.
Успах се и станах в единайсет и половина,когато ни беше срещата,за да ходим в новата зала..
Как да е,облякох дрехите от вчера и полетях към Самуил..
Преди беше Симеон,сега пък Самуил.

Новата зала..има дълбочина,въздух и прекрасен стар паркет..
Най-накрая пространството,от което имах нужда..В предишната кутийка нямах място..

и така,следобедът беше чиста музика за мен.

още не мога да повярвам,че Ваньо заминава.

twenty six

2008-09-12T00:15:00.000-07:00

Тръгна ли по улиците,колите ме обграждат,вятърът ме завърта, но не усещам нищо от това..
хей..
Откакто изчезна,всички те търсим навсякъде.

моля те,ако го видиш..Кажи му,че с Ани не искаме да ни връща хвърчилото..
Кажи му,че просто искаме да се върне..

twenty seven

2008-09-02T04:11:00.000-07:00

..за страха.

Няма да се страхувам.
Страхът погубва разума.
Страхът е онази низка смърт,която носи пълно унищожение.
Аз ще се изправя с лице срещу моя страх.
Ще му позволя да мине през мен и по мен.Няма да избягам.
А когато отмине,ще проследя пътеката му..
Там,откъдето е минал страхът,няма да е останало нищо.
Ще остана единствено..аз.

twenty eight

2008-09-01T07:01:00.000-07:00

you're already thirteen,baby

Happy birthday.

вярвам,че света е наш..

echo piper

2008-08-17T09:46:00.000-07:00

Така и не разбрах кого от двама ни тя обича повече.

Откакто той се появи в живота ни,времето,което Оранжево прекарваше с мен, се съкрати наполовина,а другата половина остана за него.Но никога тя не остави у нито един от двама ни чувството на пренебрегнатото хлапе или пренебрегнатия мъж.

Той се казваше Бяло.
Каквото и да пишеше в личната му карта,каквото и име да беше прошепнал свещеника на кръщавката му,името му беше Бяло.Просто така,Бяло.Както името на Оранжево можеше да бъде само и единствено Оранжево.
Бяло беше най-хубавото нещо,което пътуванията и стопа ни дадоха.А те ни дадоха повече,от колкото можете да си помечтаете дори..Знам,нечестно е да говоря така,защото от къде мога аз изобщо да имам представа колко можеш да мечтаеш ти..*докосва с пръстче по нослето*.
Но стопа даде на мен и Оранжево нашият свят,нашият живот,всичките ни приятели и повечето ни изпитания..Дори след като ученическите,а после и студентските години се превърнаха в изтекъл пясък в часовника,дори след гръмкото 'започване на работа' (!),ние продължавахме да пътуваме само на стоп.
макар че вече можехме да си позволим кола.
Просто не можех да си представя живота си без Оранжево и мен,стъпили върху бялата лента на тъмния асфалт,ръчкайки се един друг в ребрата,забравили да стопират.
Но хората въпреки това спираха и сами отваряха колите си,сърцата си за нас..Защото тя имаше най-невероятната усмивка на света.
Често черпеше с какви ли не плодове и сладки и винаги снимаше всички,които ни взимаха.
Оранжево можеше да разсмее и последователен в неуспеха си самоубиец и то с вицове за бръснарски ножчета,примерно.
Снимките на хората и техните семейства и волани закачахме вкъщи на стената,а често в единия им ъгъл те записваха и адресите си..

Една вечер вече беше твърде тъмно,за да продължаваме да се мотаем по пътя,и решихме от Петолъчката да завършим голямото лятно море с нощен стоп до вкъщи..Под усмихнатите звезди ни взе млада двойка лекари,а на задната им седалка спеше като от платно на Микеланджело най-бузестото бебе в тази част на Вселената.
.Разбрахме,че очите му били ясно зелени,като парченца счупена бутилка..То проплакваше на сън и може би сънуваше нещо тъжно..Оранжево нежно го взе в прегръдките си и му изпя Stairway to Heaven с ниския си алт,което естествено предизвика и нас,останалите,да пограчим.
Когато камионът ни връхлетя,не успях да направя нищо друго,освен инстинктивно да свия колене и ръце пред главата си.Не успях да направя нищо,за да я предпазя.Всяка сутрин,когато се събуждам,и я виждам усмихната в леглото си изтръпвам по мъничко какво би станало,ако тогава Оранжево беше последвала новите ни приятели.Сблъсъкът мигновено изгаси пламъка на стоящите на предната седалка..
тичане в мрака,през колите,навън,навън,навън..
набиране на телефони и какво ли още не.
В един момент,в цялата лудница,забелязах,че детето в ръцете на Оранжево е будно и сякаш..гледа звездите.Очите му наистина бяха тюркоазено зелени.Дори не проплака,а червеният ми пуловер толкова добре му стоеше,че дори оповръщаният диван не можа да ни разубеди от идеята да го вземем при нас...
Той никога не я нарече мамо.Макар че Оранжево беше точно това за него,че и един кашон с мечти отгоре.
И никога не се наложи да му обясняваме кой е..Просто докато сеехме жито в лехата с доматите,веднъж,когато беше само на 'четили',той докосна тъмният белег на млечнобелия й гръб с пръстчето си.Без дума..
Неговите думи дойдоха години след това,когато започна да пише книгите си и сам да ги чете на хората.

'А звездите,звездите са единствено нещо на света,което е по-хубаво,когато го гледаш с отворени очи..'.

прах и драскотини

2008-08-13T15:35:00.000-07:00

Докога хората ще ни е страх?
Искам да литна,искам да викна..без страх.

tolkova mnogo

2008-07-30T06:29:00.000-07:00

Денят,в който птиците за първи път запяха в стаята ми..
..замина ти.

the silent bard

2008-07-28T10:49:00.000-07:00

Заспиваше ли?
Май че те събудих?Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.

Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът!

Защо?

Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …

Но ти заспа.А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?

sea flower

2008-07-17T01:35:00.000-07:00

Това перце има съвсем друга тематика от предишното,но ми се иска да го пусна,преди да тръгна за вкъщи.

Медузите са гняс,факт.Но още по-гняс са пликчетата.В морето,в небето,в полето,във всички '-ета',че най-вече се срещат и в градовете.Преди сме имали цветя.Сега..имаме си пликчета.!
и...не мисля,че е по-красиво. ~
Смейте ми се всички сега,че съм болен зелен мозък.Аз ще се смея с вас,само ви моля да внимавате с пликчетата.
( :

пламък

2008-07-17T00:56:00.000-07:00

Деян не случайно ми прати онази песен,save me from myself.
И Кал не случайно ми каза,че ако знаех какво искам,само да знаех,можех и звездичка да си имам..
Усещам тази сила в себе си като чиста планинска река,бистра и бърза..На моменти ме плаши,не знам какво да я правя..
Но няма да се вайкам,няма да бягам.От лисовълка си човек не може да избяга.Нека двамата с него,това странно животинче,потичаме,погоним се с вятъра..Може би дори ще се потъркаляме в тревата и ще се хапем..от нас ще се роди една спирала свистяща светлина.
От октомври месец насам срещнах много хора.Някой ме е посочил с пръстче явно,защото всички те са невероятни..Още по-невероятно е,че и някои бисерчета,които съм мислила отдавна изгубени,си показват нослетата понякога..

Сега знам какво искам и ще го направя.Карадере,Иракли,Шкорпиовци,може би и Камен бряг.Чувала и звездите..И не бягам,защото погледнах в очи всички,които трябваше,преди да тръгна..

Уж нямаше за какво да пиша,а ето че намерих много..

Знаеш ли,че едно от най-хубавите неща,които съм правила през живота си е да се карам с теб.Да се карам с теб и да се заливаме от смях...

I wanna leave today.The sky is big and my life is small.
I wanna leave alone.So we can build a desert garden.

Откривам,че ме привличат неща,за които не съм знаела преди..Свиренето,цветята,работата с животите на хората,животните,играта с деца,плуването,тичането..Виждаш ли колко много неща ми трябват,за да те заместят.И пак не стигат..

P.S.Още не знам как да си пилотирам книжката..Но успях да си сложа музика,а може би скоро ще открия и как се прави номера с добавянето на приятелите.

у с м и в к а

where's your heart at?

2008-07-11T09:04:00.000-07:00

.. очаквах повече от себе си..

.warmth.

2008-06-25T23:55:00.000-07:00

Когато си с някого,съкровище..
То е като да докоснеш повърхността на езеро.
Нещо в теб се движи, нещо в теб танцува, и кара пръстът ти да погали водата.И в миг тя също затанцува.И се смее,погалва те на свой ред,рисува ято концетрични кръгове..
А твоята вода..тя също диша и се вълнува,знам това.Но винаги изглежда като гладка като огледало на залеза.Ти поглъщаш моя танц в дълбините си,без да изплискаш дори.
solamente a veces,una pequenita ola,como un remoto eco..

photo's made by Goldie.

canned happiness

2008-06-16T08:49:00.001-07:00

2008-06-09T11:31:00.000-07:00

Petite.

2008-06-09T11:04:00.000-07:00

Това.Е.Грандиозният първи пост,който отлагам с месеци..
Не съм преодоляла страха си,напротив..Просто ме е страх,че от страх никога няма да го направя.Никога няма да изляза навън,да крещя в дъжда и да бъда себе си.Ще си остана в моето лешниче,моето орехче.
Като да скочиш от високо..Затваряш очи и просто оставяш тялото ти да го направи.Не си позволяваш да се върнеш назад.
мисля,че нещата при мен стават по-хубави с времето.

( should've said something for me все пак,didn't I,Roger?
-yeh,probably.)

I got life, mother
I got laughs, sister
I got freedom, brother
I got good times, man
I got crazy ways, daughter
I got million-dollar charm, cousin
I got headaches and toothaches
And bad times too
Like youI got my hair
I got my head
I got my brains
I got my ears
I got my eyes
I got my nose
I got my mouth
I got my teeth
I got my tongue
I got my chin
I got my neck
I got my tits
I got my heart
I got my soul
I got my back
I got my ass
I got my arms
I got my hands
I got my fingers
Got my legs
I got my feet
I got my toes
I got my liver
Got my blood
I got my guts
I got my muscles
I got life (life).Life.(life)Life...LIFE